Нека започнем със стиховете от Евреи 4 глава. (Евреи 4:1-11)
Моля, четете бавно и внимателно!
2. Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но
словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония,
които го чуха.
3. Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече
Бог:
„Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка“;
ако и да са били свършени делата Му още при основаването на
света.
4. Защото някъде си е говорил за самия ден така:
„И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела“;
5. а пък на това място: „Няма да влязат в Моята почивка“.
6. И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а онези, на които
от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието си,
7. затова Той пак определя един ден, "днес", като казва
толкова време след това чрез Давид, както вече казахме: „Днес, ако чуете
Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“.
8. Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил
след това за друг ден.
9. Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка.
10. Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е
починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
11. Затова нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.“
Както пише в 8 стих, ако Исус Навиев, ръководителят на евреите тогава, беше им дал почивка, когато ги въведе в обещаната земя, Бог не би говорил след това за друг ден „днес“, в който те да влязат в Неговата почивка. Бог не би говорил за нещо друго, освен ако евреите нямат нужда от това. Той отново иска да благослови Своят народ и го кани да влезе в Неговата почивка, докато все още има благодатно време за това! За какво става въпрос?
Ако погледнем от физическа страна на темата, ръководителят на нацията Исус Навиев, даде почивка на евреите, като им помогна да завладеят обещаната на Авраам земя. Това беше тяхната физическа почивка след 40 години обикаляне в пустинята и най-вече спасението от робството им в Египет. Като повод да пусне робите от тази враждебна страна, Бог изтъкна причината пред фараона:
„Пусни народа Ми, за да Ми пазят ПРАЗНИК в пустинята.“ (Изход 5:1)
Бог искаше Неговият народ да празнува съботата в своята страна свободно, без никакви притеснения. Така след много чудеса и знамения, които Бог направи, за да освободи народа Си, дойде краят на робството и на скитническия им живот! Исус Навиев беше инструмента, който проявяваше пълна вяра, който заради това, че беше верен на Бога, помогна целият народ да се настани в обещаната земя. Чрез вярата си, той донесе благословение на целият народ. В обещаната земя хората трябваше необезпокоявани да празнуват съботния ден.
Ако погледнем по-задълбочено в стиховете обаче, ще видим, че се
прокрадва идея за нещо по-дълбоко от една просто физическа почивка, която Бог
иска да подари на народа Си. Бог никога не е бил доволен да даде само физически
блага на хората.
Много ясно се вижда, че тук става въпрос за едно духовно състояние на блаженство, в което Бог очаква да влезем и да останем в него завинаги. От къде разбираме това?
Бог споменава за евреите, че те не са успели да влязат в „Неговата почивка“ заради неверието си: „…а онези, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието си.“ (стих 6).
Следователно, стиховете описват две групи хора. Едната група са влезли
в Божията почивка, когато са повярвали, а другата група не влиза в Неговата
почивка, поради неверието си. Присъствието или отсъствието на вяра е
разделителната ивица между двете групи хора. Въпреки, че са Божий народ, някои от
евреите не са вярвали в Бога, не са се доверили на Неговия промисъл, затова са
измрели в пустинята и не са стигнали до физическата почивка в обещаната земя. Това
означава, че в Божията почивка могат да влязат само хора, които са истински вярващи
и доверяващи се на Бога, които са избрали Бог да ги ръководи!
Това е духовното състояние на вяра.
Именно затова Бог отправя призив още веднъж „днес“, докато все още имаме шанс да проявим вяра, да Го приемем и така да влезем в Неговата почивка. Той се обръща с призив към нас с думите:
„Днес, ако чуете Неговия глас,
НЕ закоравявайте сърцата си!“ (стих 7).
Тези важни думи, с които Бог се обръща към нас, всъщност са покана за
проява на жива вяра в живите думи на Бога, за да можем да влезем в това духовно
състояние, което води до тясна връзка с Бога, на което резултата е пълноценен
живот на Земята и вечен живот в Небето. Това е едно истинско завръщане при Бога.
Какво включва израза „съботна
почивка“?
Втората част от стих 3, който изглежда като кръпка в контекста, ни
подсказва нещо различно и ни препраща в книгата Битие. Какво има толкова важно
там, което да е свързано с идеята от книгата Евреи?
Започваме да четем от първа глава на Битие и виждаме, че става въпрос за шестте творчески дни на Сътворението. Представете си как Бог твори! Той поема една малка и пуста планета и започва да я облагородява. Първо Той създава подходящите условия за живот, като върхът на Неговото творение е човека.
Първи ден. Бог създава светлината, чрез която отделя деня от нощта и така
създава начина за измерване на времето. Създава цикъла „денонощие“. Обърнете
внимание на думите: „И Бог видя, че беше добро!“
Втори ден. Бог създава простора, въздушното пространство, наречено
атмосфера.
Трети ден. Бог разкрива сушата, където хората и животните ще живеят. И
отново се споменават думите: „И Бог видя, че беше добро!“
Четвърти ден. Бог поставя небесните тела, за да определят и друга
цикличност, която Той иска да има. Какъв е коментара? „И Бог видя, че беше
добро!“
И така нататък...
Това, което най-често се набива на погледа е изречението: „И Бог видя, че беше добро!“
Бог твори и се раздава. Той дава най-доброто от Себе Си, най-доброто,
на което е способен! Той е такъв! Той не може да даде по-малко, отколкото може;
влага цялото Си сърце в работата Си! И понеже е Бог, Той прави нещата
съвършени! Когато приключва, Той се обръща назад, за да погледне това, което е
създал през шестте работни дни и е напълно УДОВЛЕТВОРЕН от създаденото!
Бог е напълно УДОВЛЕТВОРЕН! Запомнете тази дума!
Във всеки от дните: първия ден, втория ден, третия ден... до шестият
ден включително - Бог е доволен от сътвореното. Всичко, което Той е направил е съвършено
и толкова добро, че не може да бъде направено по по-добър начин. Бог е напълно
УДОВЛЕТВОРЕН; Той изпитва задоволство от свършената работа.
И така, изминава творческата седмица и идва времето на седмия ден - съботата.
В нея Бог нищо не твори. Той създава самата събота, за да си почива в
нея и за да се наслади на извършеното през седмицата. Бог отделя това СПЕЦИАЛНО
време, за да общува със Своето творение. Отделеното от останалите дни време се
нарича Събота, което на еврейски означава „почивка“. Смисълът не е просто
физически, а се има предвид духовна почивка.
Съботата е денят, за който в Библията се казва, че Бог го е благословил и осветил, направил го е специален. Нека го прочетем!
„И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.“ (Битие 2:2,3)
От Изход 20:10 разбираме, че седмия ден от седмицата е СЪБОТАТА.
В това 24-часово денонощие Бог си е починал, след като е приключил работата Си по създаването на живота на планетата с всичките най-малки подробности и удобства, напълно УДОВЛЕТВОРЕН от направеното! Със съботата Бог поставя краят на този творчески цикъл, който се повтаря всяка седмица. Това е Неговия специален ден, ден в който Той е спрял да твори и е отделил от времето Си, за да се наслаждава на творението Си! Така седмицата е разделена на две части – на шест НЕ специални дни и на един СПЕЦИАЛЕН ден. В творческите дни Бог създаде благоприятни физически условия, в които човека да живее, а в седмия ден създаде духовни условия, в които Той да общува с човека по един специален начин, за да го учи как да живее.
Каква е идеята на стиховете от Евреи 3-та и 4-та глава за съботната почивка?
Бог знае, че всички вярващи хора, които по същия начин като Него са преминали през седмицата, като са дали всичко от себе си, за да работят дисциплинирано и усърдно, и да бъдат за благословение на хората, ще имат нужда от този ден - съботата, в която не само физически да си почиват, но и душевно да бъдат УДОВЛЕТВОРЕНИ от делата си, извършени от тях с пълна ВЯРА в Божията помощ през изминалите дни. Именно затова Бог отделя съботата за човека, знаейки, че и човека ще има нужда да се наслаждава в този ден от делата си така, както и Бог от Своите, защото човека е сътворен по Божие подобие. Съботата е почерк на характера на Бога. Всеки човек, който ежедневно живее с вяра в Бога, повтаря този почерк и прилича на Бог по характер. (Почеркът се описва с уравнението 6+1=7.)
„Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отначало е наредил да ходим.“ (Филипяни 2:10)
Думата „отначало“ означава от Битие, от Сътворението на човека, а „добрите дела“, за които се говори в стиха, задължително включват делата от вяра от една страна, а от друга, пазенето на съботния ден. Никой не би пазил съботата, ако не вярва, че Бог е Твореца!
Но да се върнем на думата УДОВЛЕТВОРЕН!
Истинският християнин, посветен на Бога, е удовлетворен от това, което с Божията сила и помощ е извършил през седмицата. Ден след ден той е проявявал вяра, доверявайки се постоянно на Бог, Който със Своето провидение и пряка намеса го е водил във всичките му дела и му е давал успех след успех. Вярващият човек винаги ще има успехи, ако винаги се доверява на Бога. Делата на такава вяра са и знак за тясната му връзка с Твореца. Такъв човек е дал всичко от себе си, а Бог е допълнил това, което не му е достигало! Без вяра в Бога, не е възможно да угодиш на Бога и да минеш успешно през седмицата; не е възможно също истинското да празнуваш Съботата, когато тя дойде! Но който празнува съботата, той всъщност празнува пълния триумф над неверието и греха от една страна, а от друга страна празнува възстановената си връзка с Бога. Такъв човек добре познава силата на греха, но също така добре познава и Божията любов и сила да избавя.
„…отделени от Мене, не можете да сторите нищо.“ (Йоан 15:5)
От неделя до петък, всичко, което един верен християнин е направил, е
било вдъхновено от Бога и в тези неща Бог е поставил печата на Своето одобрение.
Само за такъв човек Бог може да каже, че влиза в Неговата почивка - в това духовното
състояние на проявена вяра в Бога! Такъв човек не е закоравил сърцето си в
неверие, а се наслаждава в Божиите дела, които Бог върши в живота му всеки ден.
Ето колко пряко е свързана съботата с оправдание
чрез вяра!!!
Как да проверим дали истински пазим съботата?
Принципа е много простичък.
Ако ти не си минал през цялата седмица с вяра в Божията подкрепа и
ръководство, черпейки от Него любов, мъдрост, сила, стремеж и вдъхновение; ако
не си дал всичко от себе си дори в дребните неща, за да изпълниш Божията воля;
ако си се провалил и съгрешил, а не си поискал прошка от Бога през седмицата,
тогава, когато дойде съботата, ти няма да си удовлетворен християнин и няма да
можеш тържествено да отпразнуваш светият Божий ден.
Да яздиш по високите места
Ето два много важни стиха, показващи от къде идва пълнотата на духовното удовлетворение на истинския християнин и колко е голямо то.
„13. Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия
Ми ден, и наречеш събота НАСЛАДА, СВЕТА на Господа, ПОЧИТАЕМА, и Го
почиташ като не следваш в нея своите си пътища, и не търсиш своето си
удоволствие, и не говориш своите си думи,
14. Тогава ще се НАСЛАЖДАВАШ в Господа; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, и ще те храня в наследството на баща ти Яков; Защото устата Господни изговориха това.“ (Исая 58:13,14)
Само когато проявяваш истинска вяра, ще можеш наистина да се наслаждаваш на връзката си с Бога, и ще яздиш по високите места! Знаеш ли какво значи „да яздиш по високите места“? Ще го кажа по друг начин: Ще си на върха на задоволството! Душата ти ще бъде препълнена с мир и Божествено удовлетворение. Ето това значи да яздиш по високите места. Това е най-висшето удоволствие, което можеш да имаш и което Бог изключително много мечтае за теб да го имаш! Празнувайки по такъв начин този възвишен живот, името ти ще бъде записано в Книга на живота и ти ще живееш завинаги с Бога.
Помисли за себе си:
- Влизаш ли в това възвишено духовно състояние на вяра?
- Удовлетворен християнин ли си от връзката си с Бога?
- Наслаждаваш ли се наистина в съботния ден?
Ако отговора ти е „не“, направи нещо уникално - остани насаме с Бога и помисли
за това как минава седмицата ти! Ако откриеш, че нещо пречи на връзката ти с
Бога, непременно го премахни!
Защо е важна физическата събота?
Това духовно състояние на вярващия човек има реален физически израз и той е точно определен от Бога, а не от човеци! Съботата е 24-часово денонощие, в което човек трябва да спре работата си и да се обърне с благодарност, признателност и тържествено поклонение към Този, който го е водил през цялата седмица. Когато човек е благодарен на Бог за помощта, той желае да Му отдели точно този ден като външен физически израз на своето вътрешно духовно удовлетворение и почит към Твореца. Така Бог и човекът си правят една специална уговорена среща във времето, защото и двамата са на един Дух. Бог е определил времето на срещата и никой човек няма право да го променя. Съботата е центъра, около който се върти истинското поклонение на Бога! Той е избрал да бъде точно този ден! Построил е седмицата точно по този начин, защото Той знае кое е добро за човека.
"И каза им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата; така щото Човешкият Син е господар и на съботата." (Марко 2:27)
Всеки, който се опитва да празнува друг ден, а не съботния, той НЕ изпълнява Божията наредба и неговите дела не ще получат печата на Божието одобрение. Ако такъв човек знае Божията воля за съботата, но празнува друг ден, той ще бъде сметнат за бунтар и противник на Бога.
Незачитането на този определен от Бога специален ден, говори за безотговорно и несериозно отношение към Твореца и Изкупителя на душите ни. Такъв човек ще сподели съдбата на евреите, които поради коравосърдечието и твърдоглавието си измряха в пустинята. Те не получиха нито физическа, нито духовна почивка, защото не искаха да се съобразят с Божията воля. Такива хора не ще бъдат спасени за вечността. Живота им ще остане един провал, от който те ще се срамуват. Те никога няма да познаят какво е да си напълно удовлетворен от живота.
Исус каза: „Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.“
(Йоан 10:10)
Съботата е ден за тържествено ПОКЛОНЕНИЕ към Твореца, към Изкупителя! Това е онзи, Който всяка секунда работи в нас, за да изработи спасителна вяра, сила, воля, убеждение, себевладение, дисциплина, ред и любов с благодатта Си, за да ни направи достойни за Своето Небесно царство. Той е Този, Който заслужава нашата обич, доверие, благодарност и пълна признателност!
Съботата - символ на вечността
„Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един
ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.“ (2 Петрово 3:8)
Вече близо 6000 години този свят живее в грях, но наближава времето,
когато този период ще свърши и ще започне един период от 1000 години, в който
праведните ще бъдат в Небето при Бога, за да общуват с Него очи в очи и така за
тях ще започне вечността. Те ще се насладят на истинската съботна почивка, след
като са преминали през живот на трудности, битки и противоречия, докато са били
тук на Земята.
В тези периоди от хиляди години отново се вижда почерка на Бога: 6+1=7.
Шест хиляди години на грях и хиляда години на почивка от него.
Както
чрез вярата на водача си Исус Навин евреите влязоха и завладяха обещаната земя,
така чрез вярата на Христос, вярващите в Бога ще бъдат въведени в обещаната от
Христос нова Земя.
„В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви
кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак
ще дойда и ще ви взема при себе си, така щото където съм Аз, да бъдете и вие.“ (Йоан 14:2,3)
Съботата в Новият Завет
Имаме ли аналогия в Новия завет на тази „съботна почивка“, описана в
Евреи 4 глава?
Да, разбира се! Нашият съвършен пример е Исус Христос! Той беше напълно
съвършен в делата Си. Винаги при Него всичко беше извършено по най-добрият
начин. Когато обикаляше Своята страна, с Божията сила и помощ Той лекуваше
болни, прокажени, освобождаваше обладани от демони, и цели села са били
изправени на крака, именно защото Той е минал от там и е подарил здраве и живот
на всички.
Кога си почина Той? Почиваше си в гроба в събота!
Възлюбеният Божий Син увисна в петъчния ден мъртъв на кръста с думите „Свърши
се!“, което ни напомня за краят на Сътворението, когато Той свърши да твори.
При завършване на изкуплението, Той каза „Свърши се!“, защото чрез
вярата Си извоюва едно съвършено изкупление на човечеството. Исус увисна на
кръста напълно извършил нашето Изкупление, поемайки пълната вина на всеки един
от нас.
Бяха ли съвършени делата на Христос на земята? Бяха.
Изпълни ли Той съвършено мисията Си? Изпълни я, с ръководството и подкрепата на
Бог Отец!
Единственото, което пречеше на Исус да бъде напълно удовлетворен от това, което е направил беше това, че нашият грях тежеше на раменете Му и Той трябваше да изпие горчивата чаша от раздялата с Отец. Сърцето на Христос не искаше да приеме тази раздяла и Той никога не би бил доволен да се откъсне от Този, Когото обича дори само за един миг?! Мисълта за раздяла дори само за миг, Го хвърляше в пълната агония на страданието. Душата Му е треперела до смърт, когато е предвкусвал от раздялата. Не само Христос, но двамата с Отец преживяха крайно тежко агонията на тази раздяла. Такова нещо никога преди това не се е случвало през цялата вечност. Това съкруши сърцето на Божият син до смърт и то се пръсна в гърдите Му. Ето това се казва истинска обич и пълно единство! За разлика от Христос обаче, ние живеем с месеци и дори с години без Бога, и даже не усещаме тази раздяла.
Така дойде най-тежката и мрачна събота за Земята! Грехът и смъртта
разделиха Бог Отец и Неговия Син Исус Христос. Но Отец не оставил нещата така. При
Бог винаги има надежда и доброто винаги побеждава. Рано сутринта в неделя,
преди изгрев слънце, Той изпратил ангел Гавраил, който изместил камъка от входа
на запечатания гроб и извикал със силен глас към Христос: „Сине Божий, излез!
Твоят Отец те вика!“
Няма сила, която да може задържи когото и да е в гроба, когато Бог го повика от там, за да влезе в живота.
Така чрез послушанието и верността Си, Исус направи път, чрез който
Оправданието на човека стана юридически законен факт. С най-голяма болка в
сърцето Си, поради раздялата от Отец, Исус издъхна на кръста, за да даде втори
шанс на човечеството да живее един праведен живот на вяра и доверие в Бога.
Даде ни се втори шанс след грешката на Адам. Трябва да се възползваме от него
ДНЕС! Утре може да е късно!
„И така, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея. Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. Затова нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.“ (Евреи 4:1,10,11)
Добре ще бъде да си правим равносметка всеки петък за изминалата седмица и да вземаме важните решенията, които са необходими, за да променим нещата към вяра и добри дела. Така ще можем да достигнем до едно истинско удовлетворение в празнуването на Съботния ден.
---
Автор: Боян Бонев
