Упрек към Бога

Чували ли сте изказването: „Ако имаше Бог, това нямаше да се случи!!! Къде е Бог?! Къде е когато страдаме, когато умират децата ни, когато сме болни, наранени, отчаяни и огорчени?! Защо се случват лоши неща и умират невинни хора?”

Задават се и много други подобни въпроси. Вие сами можете да допълните тази планина от упреци, но нека сега всички заедно да зададем и други подобни въпроси на Бог!

Господи, защо допускаш да умират толкова невинни хора заради грешката на някой друг? Защо допускаш да има толкова гладуващи и умиращи от глад, а в същото време богатите умират от преяждане и се чудят как да пръснат парите си?
Господи, защо има войни, бедствия, болести и нещастия, които са развалили цели домове, осакатили са милиони хора, разбили са живота на хиляди майки, загубили синовете си по бойните полета? Защо има катаклизми, които отнемат живота на стотици хиляди за няколко минути, когато не зачитаме природните закони? Защо има пожари, цунами и земетресения? Защо?!

Всички тези въпроси са много болезнени.

Веднъж говорих с един човек, който беше много ядосан, огорчен и разгневен на Бог, който казваше, че не може да бъде щастлив, докато вижда другите как страдат...
Преди време аз също мислех, че не мога дори да се усмихвам, когато знам, че в същия момент някой друг страда... Тази мисъл не ми позволяваше да се усмихна. В противовес на всичко това си спомням думите на апостол Павел, който казва: „Радвайте се винаги в Господа! Пак ще кажа: Радвайте се!” (Филипяни 4:4) 
Защо казва това апостола? Може би не е адекватен на ситуацията? Не! Той казва това, защото за вярващите в Бога имат надежда за бъдещето, когато ще им се подари вечен живот в мир и безопасност; когато им се подари безкрайна младост - най-големият подарък за всеки човек! 
Ако страдащите са тъжни, а също така са тъжни и тези, които страдат заради тъжните, така всички ще бъдем тъжни. Кой тогава ще може да даде надежда и подкрепа на тъжния?

Когато запитах този мой познат какво прави той , за да облекчи болката на хората и да зарадва тези, които страдат, той каза, че нищо не прави... И отново упрекна Бог, че "Това е Негова работа!", и че Той трябва да се намесва, за да оправи обстановката, а не да стои безучастен. Упрекна Го, че ни е изоставил на произвола на съдбата и не Го интересува какво става с нас. Упрекна Го, че е коравосърдечен, безотговорен и немарлив към собственото Си творение! Твърде тежки думи, хвърлени към най-съчувствителния във Вселената...

В Библията е записан доклад, който желая да споделя с вас:
„А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му.“ (2 Тимотей 3:1-5)

Нека сега си зададем сега въпроса, колко от тези лоши неща, които се случват зависят от самите нас? Колко от тези неща бихме могли да променим, за да заживеем добре и да бъдем щастливи?

Упрек към Бога

Понякога, когато сами объркваме живота си казваме, че Бог е виновен и очакваме Той да оправи всичко, сякаш сам Той е направил тази бъркотия. Така приличаме на малко дете, което баща му измъква от калта, измива го и след това то отново скача в нея, за да се изцапа... После започва да сочи с пръст баща си и да го обвинява, че не го е спрял...

Виновен ли е Бог за обстановката, в която се намираме? Смятате ли, че Бог е изтървал юздите на този свят и не знае какво се случва? Мислите ли, че Бог не владее обстановката? Какъв Бог ще е Той, ако не може да се справи с всичко това?! 
Нека да помислим по тези въпроси и да бъдем честни със себе си, преди да хвърлим упреците си към някой друг!

„Ето, ръката на Господ не се е скъсила, та да не може да спаси; 
нито ухото Му отъпяло, та да не може да чува. 
Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви; 
и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, 
та не ще да чува.“ (Исая 59:1,2)

Казах на този мой познат, който хулеше Бога, че Бог иска НИЕ да се научим на обич и милост. Бедните и страдащите никога няма да липсват от света, докато ние не се научим да обичаме като Бога. Само така ще бъдем подобни на Всевишния. След това Той ще добави Своя дял към нашите усилия и така ще станем достатъчно полезни. Бог иска да види, колко от нас са готови за това предизвикателство. Защото точно това е стандарта за Небето – да даваш, да даваш, да даваш!

Изисква се любов! Изискват се усилия! 

Всичко трябва да е направено от сърце, с много нежност, с много грижа, милост и внимание. По този стандарт сме приемани в Небесните дворове. Добре е да сътрудничим на Бог в работата за облекчаване на страдащите хора, на хората заблудени, тормозени, депресирани и смачкани от дявола. Така ще култивираме и ще развиваме в себе си любовта, на която трябва да се научим всекидневно!

Бог се намесва когато трябва! Той не ни е изоставил и Той отново ще се намеси, за да оправи всичко. Помисли, къде ще си ти в този момент и какво ще си свършил, защото роптаещите хора няма да наследят Божието царство. Бог всеки ден ти дава шансове да се научиш да обичаш! 
Исус каза: „Бедните винаги се намират между вас, и когато искате, можете да им направите добро!“ (Марко 14:7)
От теб зависят много неща. Бог ти е дал свободата да избираш какво и как да правиш! Ти носиш отговорността за постъпките си. Той ти е дал свободен избор и тази възможност да проявиш творчество и да направиш другите щастливи. Когато правиш добро, то ще повлияе на другите, когато правиш зло – също!

„Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? 
Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми, 
но ти трябва да го владееш!” (Битие 4:7)

Но нека сега да започнем да задаваме ПРАВИЛНИТЕ въпроси към Бог!

Господи, защо става така, че се отнасям лошо към другите? Защо постъпвам несправедливо, раздразнително, непочтено? Защо предпочитам да лъжа и да мамя, за да живея на гърба на другите? Защо предпочитам да ги използвам, но не съм готов да им помагам и не позволявам те да се възползват от моята подкрепа? Защо допускам да се настроя срещу любимите си хора и да повишавам тон на тези, които ме дразнят? Защо съм склонен да ругая, обиждам или удрям някого, заради това, че нещо не съм харесал в неговото поведение? Защо предпочитам да си отмъстя, вместо да направя добро на моя „враг“? Как предпочитам да се отнасят към мен, когато аз се отнасям зле към другите и дори към себе си?


Нека да си зададем още няколко въпроса!

Господи, защо не идвам с доверие към Теб, че Ти можеш да ми помогнеш да поправя характера си? Защо викам срещу Теб и Те мразя, за всичко зло, което съм направил сам, със собствените си ръце? Защо не давам всичко от себе си, за да превъзмогна и надвия слабостите си, да се усмихна на живота, който си ми дал и да предам моята духовна радост и енергия на другите около мен?

Това са добрите и правилни въпроси, които трябва да си зададем! Останалите са лишени от смисъл.

Нека нашите упреци НЕ са към Бога, защото Той като Благодетел е направил и прави необходимото, за да бъдем всички ние щастливи! Нека нашите упреци са към нас самите! Защото не Той, а НИЕ не сме направили достатъчно по силите си, за да бъдем щастливи! 
Той би се зарадвал твърде много, ако отидем в молитва и Го помолим искрено за помощ и за прошка! Ако всички хора правеха това, нямаше да има гладуващи, страдащи, болни, наранени или осакатени от живота хора!!!

Ние живеем в свят на свободна воля, което определя сами да избираме как да живеем, като ни е дадена напълно възможността за избор. Пред нас са положени два пътя – на злото и на доброто. От нас зависи кой път ще изберем. Пред нас стои отговорността да използваме нашата сила на избор! 


Бог ще ни подкрепи в пътя на доброто, но Той няма да ни подкрепи в пътя на злото, защото Той няма нищо общо с него! Ще ни подкрепи само когато избираме живота, защото сам Той го създаде и го поддържа. Ние сме тези, които го съсипваме! Един ден Той ще ни държи отговорни за това, което сме правили през живота си. Нека признаем с ръка на сърцето, че все пак Бог е много по-висш от нас и много по-мъдър.

„Защото Моите помисли не са като вашите помисли. 
Нито вашите пътища като моите пътища, казва Господ. 
Понеже, както небето е по-високо от земята, 
така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, 
и Моите помисли от вашите помисли.“ (Исая 55:8,9)

Много често ние НЕ разбираме защо Бог прави това или онова; защо допуска някое лошо нещо и не допуска друго добро нещо да се случи. Хората, които са далеч от Бога никога няма да Го разберат, защото просто не искат да Му се доверят. Но те сами не искат да направят това. Те никога няма да вкусят от любовта Му и от бащинската Му грижа именно защото стоят надалече.
Но не така стои въпроса с хората, които са близо до Бога. Те ще получат отговори на своите въпросите, облекчение на нуждите си и истински смисъл в живота си.

Бог е допуснал лошото да се развива, не защото Му е приятно да го има, а защото трябва да сложи край на грозното лице на злото, като го остави да се развие, всички да видят грозотата на естеството му и да го намразят. 
Тази истина е трудна за преглъщане. Нашата планета е станала учебник на цялата Вселена, така че никога и никъде това да не се повтори!
Същото важи и за доброто. Ако искаш да го вкусиш и да видиш колко е добро за теб да се довериш на Бога, трябва да послушаш всичко, което Той е записал в Библията.
Всичко това ЗАВИСИ САМО ОТ ТЕБ!!!

„Търсете Господа, докато може да се намери. 
Призовавайте Го докато е близо; 
нека остави нечестивият пътя си, 
и неправедният помислите си, 
нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, 
и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро.“ (Исая 55:6,7)

„Вкусете и вижте, че Господ е благ, 
блажен е онзи човек, който уповава на Него.“ (Псалом 34:8)

Реално, тук на нашата планета ние не можем да живеем като в райска градина, колкото и хубави и красиви да са очакванията ни. Живеем в свят, където вилнее злото, където е територия на Сатана и където владеят неговите "закони", само защото ние хората сме се съгласили той да владее над нас. 
Тази планета беше наша, ние хората бяхме господарите, но сега тук е бойното поле, където всички ние се борим за живота си, за да оцелеем не само физически, но най-вече духовно. Красотата я има в известна степен, но тя е преходна и за хората и за природата. 
Бог обаче е предвидил да сложи край на злото и да подари на хората, които желаят да живеят благочестиво и добре - нов свят, в който да има само доброта и справедливост; свят, в който няма да има болести, нещастия и смърт; където ще има само благодарност за всичко, което Той е направил за нас!
Искаш ли да живееш в този нов, добър и подреден свят? Този свят наближава!

Но все пак ти казваш: Бог е виновен за всичко това и Той заслужава да умре!

Добре! Ето, Христос дойде и умря на кръста!

Осъден от несправедлив съд, упрекван и оплюван за неща, които не е направил от хора, които нямат никакви скрупули, готови да убиват, но да запазят властта си на всяка цена. Мъчен и подиграван по най-брутален и нелеп начин от неуки и долни войници... Бит, плют и унизен, разпънат на кръст като най-големия престъпник на света – човека, който лекуваше смъртно болни, възкресяваше мъртви и връщаше щастието в живота на хиляди семейства... Това ли заслужаваше Той?
Упрекваме го, че е виновен за глобалните проблеми по Земята, упрекваме Го за болести, нещастия, смърт и войни. Милиони са вдигали юмруци срещу Него и са крещели с пълно гърло „Разпни Го! Разпни Го!”. Защо?

Исус доброволно дойде и пое отговорността за тежката ситуация върху Себе Си!

Като Творец на този свят, Той пое отговорността за нашата вина и проблемите, които идват като резултат. Защото Го боли за децата Му, боли Го за нас! Ръцете, които докосваха прокажени и ги изцеляваха, отваряха очите на слепци, развързваха езика на немите, изваждаха давещи се от водата, разчупваха хляба и подаваха виното; ръцете, които измиха краката на предателя си, бяха заковани с ръждиви пирони за мъртвото дърво... Крехкото тяло, в което живееше ГОСПОДАРЯТ на Вселената увисна на Голготския кръст, поемайки вината и отговорността на цялата отвратителна обстановка... Бог остави Исус в ръцете на нас хората да направим с Него така, както смятахме, че заслужава... Исус издаде последния си дъх и потъна в прегръдката на смъртта, без лъч на надежда, че някога отново ще види лицето на Своя Отец - Онзи, Който обичаше толкова много... И всичко това, заради нас!

Ако Създателят е мъртъв... Кой ще оправи нещата сега? В калта сме така или иначе! Кой ще ни извади?!

Бог знае, че няма никой друг, който да се справи с болестите, нещастията и смъртта, затова възкреси Божият Син - Творецът на този свят и му подари възможността да съди хората, които роптаят, ругаят и хулят, но не правят нищо добро за близките си. Отец подари на Своя син възможността да даде вечен живот на хората, които са избрали да са като Него – със сърца изпълнени с любов и желание да дадат живот, доброта и щастие на другите. Всеки, който цени живота и го поддържа, прилича по характер на Твореца! 
Но Бог ще осъди нечестивите за злите им дела и няма да има капчица милост, когато прави това. Всеки справедливо ще получи заслуженото.

Ние хората получихме това, което искахме. Сатана също получи своето. Той искаше Христос да умре и получи това, което искаше чрез ръцете на нас хората. С този случай обаче, дявола запечата съдбата си завинаги - ще бъде унищожен в огненото езеро. Цялото небе видя, че той настрои хората да искат смъртта на Божия Син. Демони и хора крещяха в един дъх и пожелаха смъртта на Този, Който бе готов да даде живота си за тях! „Разпни Го! Разпни Го!“ бяха най-грозните думи излизали някога от устата на смъртни човеци!

Христос дойде във възможно най-крехката обвивка, която може да съществува във Вселената – човешкото тяло, и в тази обвивка Той победи!!! Победи греха и надви над смъртта! Той е направил път за спасение, и днес ни кани да тръгнем по този път! Изборът е наш, отговорността за живота ни – също! По този път не е лесно да се върви, но си заслужава!

Защо трябва да решавам?

Чувал съм хора да обвиняват Бога за тази трудна ситуация, в която те... трябва да направят трудния избор, където трябва да се борят, трябва да вземат отговорни решения, трябва да са дисциплинирани, принципни и твърди. Да издържат на изкушенията и изпитанията, да се срещат с неприятности, да се преборят със слабостите си и да оцеляват, минавайки през трудности. Това е нещо, което на тях не им харесва, защото не желаята да поемат отговорности и да правят правилен избор...

Но Творецът стана Спасител на света не защото хората Го сочеха с пръст, а защото Той промисли начин да даде шанс на всички, които Го сочат с пръст, и всички заедно да излезем от обреченото състояние, в което сами сме се вкарали. Той желае да придобием вечен живот, и този живот да е без граници!

„Аз дойдох, за да имате живот, 
и да го имате изобилно!“ (Йоан 10:10)

Исус винаги говори истината! Той е дошъл да даде ЖИВОТ на всеки един от нас. Той желае да живеем удовлетворени и радостни! Дал ни е обещания, които не се променят с времето, които не отминават и са по-сигурни и от най-трайните неща във Вселената! Ако продължим да стоим далече от Бога и от Неговите добри планове за нас, нещастията и проблемите ще продължат да ни затрупват, а ние ще изнемогваме... 
Ако обаче се обърнем към Него, ако решим да се съобразяваме с Неговата добра воля за нас, ако сме готови винаги да се съгласим с Неговото желание, тогава всички добри неща, които Той е планувал за нас, ще се сбъднат.

Нека се приближим при Бога!
Нека да изберем да бъдем с Него, за да ни помогне да бъдем щастливи!

„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще извикате към Мене, и ще отидете та ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам. И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце.“ (Еремия 29:11-13)