Божият съд

В Библията, в Евангелието на Йоан са записани следните Исусови думи:

„Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, 
защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; 
но ако отида, ще ви го изпратя. 
И Той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съд;

за грях, защото не вярват в Мене;

за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате;

за съд, защото князът на този свят е осъден.” (Йоан 16:7-11)

Сега ще разгледаме тези стихове, защото те са от изключителна важност за нас днес. Необходимо е да имаме правилна представа за времето, в което живеем.

Искам да ти задам един личен въпрос:

Остана ли ти нещо, на което можеш да се довериш?

Кои са нещата, за които можеш да кажеш, че са сигурни, на които винаги можеш да разчиташ и знаеш за тях, че няма да те подведат?

Пари? Предмети? Имущество? Хора? Отношения? 
Всичко това е толкова изменчиво и несигурно! 
Всеки ден е различно, всичко може да се случи и не винаги ние сме причината за промяната на обстановката... Чувстваме се дискомфортно, когато сигурността се изплъзва измежду пръстите ни. Това ни дразни и ни плаши все повече и повече, защото обичаме да бъдем господари на ситуацията, да имаме мир и спокойствие.

Но има и добра новина...

Има и сигурни неща в този свят!

Първото и най-важно от всички неща това е Божията непроменима обич към теб!!! Да, лично към теб!

Бог е личен Бог. Той има лично отношение към теб! Той е направил и прави всичко възможно да ти покаже, че държи на теб и желае да бъдеш изчистен от слабостите и пороците си, за да живееш свят и чист живот с чиста и неегоистична любов в сърцето си. Завинаги!

„Заклевам се в живота Си, казва Господ, 
не благоволя в смъртта на нечестивия, 
но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. 
Върнете се, върнете се от лошите си пътища, 
защо да умрете?” (Езекиил 33:11)

Второто сигурно нещо, това е справедливия Божи съд.
Праведния и неподкупен Съдия – Бог, ще даде на всеки това, което е заслужил през живота си. На добрите, ще даде добро. На злите, ще им върни злото, което са вършили.

Отваряйки Библията, в Деяния на апостолите 10:42 можем да прочетем, че Исус е „определеният от Бога съдия на живите и мъртвите”. В 2Тимотей 4:1 се потвърждава същата истина.

Никой не може да избегне този съд!

„Гледах докато се положиха престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха, и десетки хиляди по десетки хиляди стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.” (Данаил 7:9,10)

Това е картината от Божието съдилище. Бог е съдията и времето на съда е започнало. Името на всеки човек ще мине пред Бога и за всеки ще се отсъди справедливо пред милиони безпристрастни свидетели. Това ще определи вечната участ на всеки човек, живял Земята. НЯМА прераждане и НЯМА безсмъртие на душата! 
Веднъж умре ли човек, за него започва съд и животът му започва да се разглежда. (Евреи 9:27)

Едно от най-сигурните неща на този свят е Божието справедливо отсъждане и въздаване за всичко, което хората са вършили. Някои го наричат „съдния ден”, други го наричат „денят на страшния съд”. Както и да го наречем ще бъдем прави, защото съдът за едни хора ще бъде оправдателен и спасителен. На тези хора ще им се подари свобода, мир и вечен живот. За тях ще бъде радост да живеят в небето със своя Спасител и Господ. 
За други хора обаче този съд е осъдителен и над тях ще се изпълни смъртна присъда, при което всички, които не са избрали живота, справедливостта, честността и мира, ще получат това, което са поискали за себе си – смъртта.

„Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония; 
и въжетата на неговия грях ще го държат. 
Той ще умре от своето отказване от поука; 
и от голямото си безумие ще се заблуди.” (Притчи 5:22,23)

В края на най-дългото пророчество в Библията, състоящо се от период от 2300 години, е описано едно специално събитие, което се нарича „очистване на светилището”. Исус в момента е там и работи за усъвършентсването на нашите характери, като създава различни ситуации, в които да видим любовта Му и да Го обикнем. Периодът от 2300 години обхваща времето от започването на строежа на храма в Ерусалим, който Исус посети при първото си идване, до времето в което Той влиза в най-святото място в небесния храм – в Божието присъствие.

За древните евреи, които са добре запознати с богослужебната система в храма, очистването на светилището е бил най-важния ден от цялата година, защото в този ден всеки е получавал това, което е заслужил.
Който е изповядал греховете си и ги е оставял, е намирал милост в този ден. Десет дни преди този тържествен ден свещениците са свирели с тръби и е трябвало всеки да се подготви за срещата с Бога, да изпита характера и живота си и да види дали в него има нещо нередно, което трябва да премахне от живота си.

Днес, в нашето съвремие ние живеем точно в такъв важен последен период, в който изключително отговорно трябва да изпитаме сърцата си, за да можем докато все още имаме време, да се освободим с Божията помощ от всяко зло вътре в себе си.

Как разбираме, че живеем в този период на изпитание?

Когато отделим тези 2300 години от есента на 457 г. пр. Хр. (от указа на Артаксеркс за съграждането отново на Божия храм в Йерусалим) стигаме до есента на 1844 г. сл. Хр., като в края на този важен период се разбира, че Светилището ще бъде очистено. Тоест, започва период, в който светилището ще бъде очистено от греховете на хората. Евреите много добре знаят, че очистването на светилището е свързано с време за изпитание. Очевидно, тук не може да става въпрос за Ерусалимския храм (земното светилище), защото той е бил разрушен още 70-та г. сл. Хр. при нападение от Тит Веспасиан Август.

От обясненията на ап. Павел в посланието към Евреите в Новия Завет разбираме, че става дума за небесното светилище, в което като Първосвещенник влиза Исус Христос.

“А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, тоест не от настоящето творение, веднъж за винаги в светилището и то не с кръв от животни, но със Своята собствена кръв и придоби за нас вечно изкупление.” (Евреи 9:11,12)

Следователно от 1844 г. насам, това очистване може да се отнася единствено и само за небесното светилище.

Какво означава „очистване на светилището”?

В старозаветното светилище имаше два вида служби: всекидневна и годишна. (виж Евреи 9:6,7)

Всеки ден свещениците са принасяли жертви за греховете на вярващите израилтяни и по този начин символично са пренасяли греховете им върху светилището. Кулминацията и краят на религиозния цикъл идва с денят на омилостивението - 10-тия ден от 7-мия месец „Тишри”, (септимври/октомври по Грегорианския календар), в който чрез една специална служба, извършвана от първосвещеника е ставало очистване на светилището от натрупаните през годината грехове. Докато всеки ден свещениците са служели в Светая, то в този тържествен ден на омилостивението първосвещеникът е влизал в Пресвятото място – при видимото Божие присъствие.

Този ден евреите наричат “Йом кипур”, което значи “ден на съд”. Те са имали убеждението, че стоят на съд пред Бога. Когато първосвещеникът влизал в пресвятото място, народът е бивал поканен да се събере около светилището и всички да смирят сърцата си пред Бога, за да получат прощение на греховете си. По този начин е завършвал годишния цикъл от жертвоприношения, след което светилището е било очиствано с точно определен ритуал.

В 1844 г. Христос е влязал в Пресвятото място (Светая Светих) в Небесния храм и е започнал Своята последна и специална служба за нас грешниците в изследователния съд.

„Защото дойде времето да се започне съдът от божието домочадие; и ако започва първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на божието благовестие? И ако праведният едвам се спасява, то нечистият и грешният къде ще се явят?” (1 Петрово 4:17)

За да бъдат изпитани хората и всички небесни същества да видят, кои са верни на Бога и кои не, ще започнат да се случват ключови събития и мното страшни и тежки изпитания, в които всеки човек ще вземе решение да се довери на Бог и Неговото слово - Библията или да се откаже от Него. Тези събития ще помогнат да се определи съдбата на много хора – на верните за спасение, а на неверните - за погибел. Бог ще даде тези тежки изпитания, за да отдели достатъчно ясно двете групи хора в света. Няма да има хора, които да останат незасегнати или такива, които да не знаят за какво става въпрос. Всеки ще вземе своето решение и по този начин ще определи съдбата си за вечността.

Законът, по който биваме съдени

Всеки съд съди по определени закони. Тук не става въпрос за човешки несъвършени закони, в които има вратички и начини за оправдаване на измамници и престъпници. Тук става въпрос за Божият съд. Той съди по Божиите 10 заповеди, които са отражение на съвършеният Божи характер. В тези заповеди няма и сянка от несъвършенство. Бог не иска да бъдем по-различни от това, което е Той, затова ни е дал да знаем стандартите, които очаква от нас да живеем!

Божият закон, който е израз на любов и чистота е законът, по който хората от всички времена, от всички раси, всички езици, националности и култури по цялата Земя ще бъдат съдени. Чрез този закон Бог изпитва любовта ни и силата ни, за да види до колко сме готови да Му бъдем верни... Чрез този закон ние виждаме как стоим пред Него и дали има нещо нередно в нашите мисли, чувства и постъпки.

„Бойте се от Бога, и въздайте Му слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, който е направил небето и земята, морето и водните извори!” (Откровение 14:7)

Съдбата на този свят

Съдбата на този свят, на неговия княза – Сатана, и на неговото царство е решена. Той е осъден и съвсем скоро ще получи заслуженото, защото е „открай човекоубиец”.

„Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.” (Йоан 12:31)

Всички негови поданици, всички, които съзнателно или несъзнателно му служат и се подчиняват на неговите подбуди и желания, също ще бъдат изхвърлени вън и ще получат това, което и техния княз заслужава.

Ние обаче сме призовани към мир, обич и добри дела. Защото както можеш да заслужиш смъртта си, така можеш да заслужиш и живота си.

Мили хора, драги приятели, мислете за това, което идва!
Защото това, което идва е добро и Бог иска да ни го подари!

Всички тези неща ще се случат. Въпроса е къде ще си ти, когато това стане. 
На коя страна ще застанеш и какво ще избереш - това зависи от теб? Дали ще бъдеш смел да излезеш с истината напред или ще избереш да останеш в редиците на бунтарите против Бога?

Бог създава различни ситуации в нашия живот, в които ние вземаме решение как да реагираме. Решението, което вземаме във всеки един миг от живота си, определя нашата вечна съдба. Има решения, които не са толкова значими, но има други, които променят живота ни завинаги!

„Страхопочитанието към Бога е начало на мъдростта и познаването на Светия е разум!” (Притчи 9:10)

Исус Христос е гарантът да не получиш това, което заслужаваш, защото Той го получи вместо нас. Ако вземеш Неговите думи за себе си и живееш според тях, това ще промени характера ти и ще те направи човек по Божий образ и подобие. Но ако не Го приемеш, над теб остава само едно страшно очакване за съд, което ще разруши душата ти. Ето Божия призив към всеки един от нас:

„Днес ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си!” (Евреи 3:15)